Ентризъм: Стара лява тактика, която днес се прилага от ислямистки мрежи
На 8 октомври 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за обща стратегия срещу „ислямисткия ентризъм“ и влиянието на мрежите на Мюсюлманското братство. Текстът беше одобрен с 381 гласа „за“, 167 „против“ и 15 „въздържал се“.
Терминът звучи непознато, но тактиката е стара. Тя не започва с ислямистите, а с революционната левица. Днес същият организационен метод се разпознава в мрежи, които използват езика на правата, включването и антидискриминацията, за да получат влияние в институциите, финансирането и гражданското общество.
Накратко:
- Ентризмът е организирано проникване в по-голяма институция с цел тя постепенно да бъде променена отвътре.
- Класическият пример е троцкисткият „френски завой“ от 1934 г.
- Европейският парламент вече прилага термина към мрежи, свързани с Мюсюлманското братство.
Какво означава „ентризъм“?
Ентризмът е политическа тактика, при която членове на малка, радикална или идеологически различна група влизат в по-голяма и по-умерена организация — партия, синдикат, младежко движение, гражданско сдружение или публична институция.
Целта обикновено не е шумен преврат. Тя е по-търпелива: заемане на позиции, създаване на връзки, получаване на легитимност, пренасочване на средства и постепенно изменение на езика и приоритетите на организацията. Ентризмът може да бъде открит, но най-ефективен е, когато истинската идеологическа цел остава скрита зад приемливи обществени послания.
Троцки и „френският завой“
Класическата форма на ентризма е свързана с Лев Троцки. През 1934 г. той предлага френските троцкисти да разпуснат своята малка Комунистическа лига и да влязат в значително по-голямата социалистическа партия SFIO. Намерението е да установят контакт с революционно настроените нейни членове и да ги насочат към ленинизма.
По-късно сходни тактики са прилагани в други държави. Във Великобритания Militant Tendency десетилетия работи в Лейбъристката партия, печели влияние над младежкото ѝ крило и отделни местни структури, преди членовете на групировката да започнат да бъдат изключвани.
Левицата отдавна разбира един прост принцип: понякога е по-лесно да превземеш готова институция, отколкото да създадеш своя и да убедиш обществото да я последва.
Новите ентристи говорят езика на правата
Европейският парламент определя ислямисткия ентризъм като политическа стратегия за влияние, институционално проникване и идеологическа легитимация. Това разграничение е важно: критиката към исляма като политико-правна система не е обвинение към всеки отделен мюсюлманин. Предмет на резолюцията са организираните мрежи, тяхното финансиране и опитите им да поставят религиозно-политически норми над общия закон.
Според резолюцията подобни мрежи действат чрез разпокъсана екосистема от асоциации, фондации, благотворителни, младежки, образователни и антидискриминационни организации. Те могат да говорят за човешки права и включване пред европейските институции, докато в друга среда прокарват разделение, религиозен обществен контрол, антисемитизъм или поставяне на религиозните норми над общия закон.
Френски правителствен доклад от 2025 г. описва стратегия „отдолу нагоре“ чрез училища, местна власт и стотици сдружения. Посочените организации отхвърлят обвиненията и твърдят, че се смесват ислямът, политическият ислямизъм и радикализмът. Но именно прикриването на политическата програма зад религиозна или правозащитна реторика е основният въпрос, поставен от критиците.
Какво поиска Европейският парламент
Резолюцията призовава Европейската комисия да проследи европейското финансиране, да затегне проверките на получателите и да представи пълен преглед на средствата, стигнали до лица и организации, заподозрени във връзки с Мюсюлманското братство или политическия ислям.
Текстът посочва FEMYSO — Форум на европейските мюсюлмански младежки и студентски организации — и настоява европейските институции да не допринасят за легитимирането на негови ентристки стратегии. Резолюцията приканва и Съвета да прецени дали конкретни структури и лица, свързани с Братството, изпълняват критериите за включване в европейския списък на терористичните организации.
Документът няма автоматично да забрани никого. Той е политически сигнал и настояване за проверки, прозрачност и прилагане на съществуващите правила.
Вратата се отваря отвътре
Ентризмът не е фантазия за тайни общества. Той е документирана организационна тактика с почти вековна история. Вчера революционната левица я използваше срещу социалдемократическите партии. Днес ислямистки мрежи са обвинявани, че я прилагат срещу институции, които често са толкова уплашени да не изглеждат „нетолерантни“, че сами предават ключовете.
Защитата на религиозната свобода не изисква държавата да бъде сляпа за политическа подривна дейност. А защитата от дискриминация не означава финансиране и легитимиране на организации, които използват демократичния език, за да отслабят демократичния ред.
Европейският парламент поне назова явлението. Следващият въпрос е дали европейските институции ще имат смелостта да затворят вратата, която толкова дълго сами държаха отворена.
