Европа се събужда: Историческият вот в Страсбург дава надежда за промяна

На 17 юни 2026 г. Европейският парламент в Страсбург прие с 418 гласа „за“ срещу 218 „против“ и 30 въздържали се Регламента за връщане – най-строгия законодателен акт на ЕС в областта на депортациите от десетилетия насам. Това не е просто техническа поправка на старата директива от 2008 г. Това е ясен сигнал, че част от европейските институции най-после започват да признават реалността: десетилетията на неконтролирана имиграция от ислямски страни, съчетана с догмата за мултикултурализъм, доведоха до сериозни проблеми със сигурността, интеграцията и социалната кохезия.

Новият регламент ускорява връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и на отхвърлени кандидати за убежище. Позволява създаването на „хъбове за връщане“ в трети държави, удължава максималния срок на задържане до 24 месеца и засилва задълженията за сътрудничество от страна на мигрантите. Това са мерки, които само преди няколко години биха били смятани за политически невъзможни. Фактът, че център-десните от ЕНП успяха да съберат мнозинство, като си сътрудничат с консервативните и десните групи, показва, че политическата карта в Европа се променя.

Особено показателна беше реакцията в пленарната зала. Десните и десноцентристките депутати избухнаха в аплодисменти и скандираха „Send them back!“. Левицата, зелените и социалистите отвърнаха с „Позор!“ и освирквания. Тази сцена не е просто театър. Тя разкрива дълбоката пропаст между две визии за Европа: едната, която настоява за суверенитет, контрол на границите и приоритет на гражданите на ЕС, и другата, която продължава да защитава отворените граници и мултикултурния експеримент въпреки очевидните му провали.

Левицата отново се оказа на грешната страна на историята. През последните две десетилетия именно левите и център-левите правителства и институции настояваха, че масовата имиграция от мюсюлмански страни е икономическа необходимост и морален императив. Те пренебрегваха предупрежденията за паралелни общества, за нарастващата престъпност в определени общности, за ислямистки радикализъм и за невъзможността на големи групи да се интегрират в светските и либерални европейски общества. Данните за ниския процент на реални връщания (20–30 %) бяха известни от години, но бяха пренебрегвани, защото противоречаха на идеологическата догма.

Резултатите са видими във всички големи европейски държави: повишена тежест върху социалните системи, напрежение в училищата и кварталите, терористични атентати и ежедневни инциденти, свързани с културна несъвместимост. Общественото мнение в Италия, Дания, Нидерландия, Швеция и все повече в Германия и Франция отдавна иска промяна. Гласуването в Страсбург показва, че и в Европейския парламент тази реалност вече не може да бъде игнорирана.

Надеждата идва от факта, че този регламент не е изолиран акт. Той се вписва в по-широка тенденция: Италия с албанските центрове, Дания с твърдата си политика, Нидерландия и Австрия с по-строги мерки. Европа започва да разбира, че мултикултурализмът в неговата радикална форма – при която се приема, че всички култури са еднакво съвместими с европейските ценности – е провален проект. Той не доведе до обогатяване, а до фрагментация. Законният и незаконният приток от страни с преобладаващо ислямско население постави под въпрос самата способност на европейските общества да запазят своята идентичност, сигурност и социален модел.

Разбира се, предстоят трудности. Прилагането на „хъбовете“ зависи от споразумения с трети държави, ще има съдебни предизвикателства и дипломатическо съпротивление. Но символичното и политическо значение на днешния вот е огромно. Той показва, че дори в institуция, традиционно склонна към по-либерални позиции, мнозинството вече не е готово да продължава старата политика.