Французин: Не Превръщайте Америка във Франция
Френският предприемач Бравиел Ле Погам отправи директно предупреждение към американците преди изборите: не превръщайте Съединените щати във Франция. В публикация в X той не говори като външен наблюдател, а като човек, израснал във френската социална държава и намерил възможност да изгради кариера в Силициевата долина.
„Аз съм французин. Искам да говоря с американците, които се канят да гласуват за демократите. Не за да ви обиждам. А за да ви предупредя“, пише Ле Погам. Следва най-силното изречение в целия текст:
„Аз идвам от вашето бъдеще.“
Социалистическата мечта на хартия
Франция вече е приложила почти целия списък с обещания, които американската левица продава като път към справедливостта: държавно здравеопазване, почти безплатно висше образование, щедри социални програми, силни синдикати, тежко регулиране и високи данъци.
„Във Франция направихме всичко, което вашите прогресивни политици обещават“, пише французинът. „Безплатно здравеопазване, безплатно висше образование, щедра социална система, силни синдикати, тежки регулации, високи данъци за богатите, държава, която се грижи за всичко.“
На хартия звучи прекрасно. Държавата ще се погрижи, богатите ще платят сметката, а гражданинът ще живее защитен от люлката до гроба. Само че сметката винаги пристига — и никога не я плащат единствено „богатите“.
Числата потвърждават предупреждението
Ле Погам посочва, че публичните разходи във Франция са близо 57% от брутния вътрешен продукт. Последните официални данни на френския статистически институт INSEE са дори малко по-лоши: през 2025 г. държавните разходи достигат 57,2% от БВП.
Франция не е приключвала година с балансиран бюджет от 1974 г. насам. Публичният ѝ дълг вече не е просто „над 3,3 трилиона евро“, както пише предприемачът. В края на 2025 г. той достига 3,46 трилиона евро, или 115,6% от БВП. Само лихвите струват 64,7 милиарда евро за една година.
„Нашите болници се сриват въпреки рекордното финансиране. Училищата ни падат все по-надолу в класациите. Млади хора с дипломи не могат да си позволят жилище в града, в който са родени. Най-добрите ни инженери заминават за Лондон, Цюрих и Сан Франциско“, пише Ле Погам.
А какво става с богатите, които трябваше да финансират утопията?
„Те също си тръгнаха. И взеха работните места със себе си.“
Обещанието беше защита. Резултатът е застой
Това е същината на предупреждението. Никой французин не е отишъл до урната с желанието страната му да затъне в дългове, бюрокрация и обществена несигурност. Всяка отделна стъпка е била представяна като разумна и състрадателна.
„Още една програма. Още една регулация. Още един данък, който да я финансира. Всяка стъпка сама по себе си изглежда логична“, пише той. „Петдесет години по-късно се събуждаш в страна, която вече не може да построи атомна електроцентрала навреме или да опази улиците си.“
Така расте левият Левиатан — не с един голям преврат, а с хиляда „малки добрини“, платени с чужди пари. Политикът получава аплодисментите днес. Данъкоплатецът, децата му и неродените му внуци получават фактурата утре.
Какво Америка все още притежава
Ле Погам не пише от омраза към Франция, а от благодарност към Америка. Той пристига в Силициевата долина като самоук младеж и открива общество, в което човек все още може да създаде нещо от нищото.
„Този дух е най-ценното нещо, което вашата страна притежава“, казва той.
Това е духът, който левицата не разбира. За нея богатството просто съществува и чака да бъде разпределено. Но богатството трябва първо да бъде създадено — от предприемачи, работници, изобретатели и хора, готови да рискуват. Когато ги обложиш, регулираш и наказваш достатъчно дълго, те не спират да бъдат способни. Просто заминават другаде.
Накрая французинът задава въпроса, който всеки американски избирател трябва да си зададе:
„Програмата, за която гласувате, прави ли Америка повече като Америка — или повече като Франция?“
И завършва без дипломатически дантели:
„Повярвайте ми. Не искате да бъдете Франция.“
