Капанът на Тукидид: Как Китай използва страха от неизбежна война като инструмент за пропаганда

През март 2021 година американският генерал-майор Ричард Кофман публично заяви, че високопоставен китайски военен ръководител е обявил войната със Съединените щати за „неизбежна“ [1]. Това предизвика сериозно безпокойство във Вашингтон. Ставаше въпрос за Сюй Цилян, тогавашен заместник-председател на Централната военна комисия на Китай. Всъщност самото му изказване беше по-нюансирано, отколкото американският генерал го представи.

Сюй Цилян се позова на така наречения Капан на Тукидид – идеята, че войната често става вероятна, когато една възходяща сила заплашва да измести установена велика сила [2]. Той използва това понятие, за да обоснове необходимостта от по-големи военни разходи и по-висока бойна готовност. Той не заяви, че Китай приема войната със САЩ за своя съдба. Въпреки това формулировката беше умишлено провокативна и създаваше впечатление за структурна неизбежност на конфликта.

Две години по-късно, през март 2023 г., тогавашният външен министър на Китай Цин Ган отиде още по-далеч. Той предупреди, че Съединените щати и Китай се движат по път, който води към „конфронтация и конфликт“, и че този изход ще стане неизбежен, ако Вашингтон не промени курса си [3]. За разлика от по-ранното изказване на Сюй Цилян, това предупреждение беше по-пряко и свързваше риска от война директно с политиката на САЩ, като същевременно оставяше отворена възможността за избягване на конфликта.

Тези изказвания не са изолирани случаи. Китайските лидери, включително Си Цзинпин, многократно са използвали понятието „Капан на Тукидид“ в официални речи и дипломатически срещи [4]. Посланието е последователно: рискът от война е реален, сериозен и нарастващ. Почти винаги обаче формулировката включва и условна клауза – конфликтът може да бъде избегнат, ако Съединените щати променят поведението си.

Този риторичен модел не е случаен. Той служи на ясна стратегическа цел за Китайската комунистическа партия.

Авторитарните режими отдавна използват заплахата от външен конфликт, за да оправдаят вътрешния контрол. Съветският съюз десетилетия наред поддържаше у населението си усещането за постоянна опасност от западна агресия. Северна Корея е изградила цялата си система върху разказа за предстояща американска атака. В двата случая ръководството е разбирало, че заплахата е преувеличена или дори изфабрикувана, но историята е изпълнявала жизненоважна функция – поддържала е населението в дисциплина, оправдавала е огромните военни разходи и е позволявала всяко несъгласие да бъде определяно като предателство.

Китай използва Капана на Тукидид по сходен начин. Като повтаря постоянно, че конфликтът със Съединените щати е реална и нарастваща възможност, китайското правителство постига няколко цели едновременно.

Първо, укрепва вътрешната подкрепа за военна модернизация. Когато населението е убедено, че войната може да настъпи, става по-лесно да се оправдаят огромните отбранителни бюджети и инвестициите в нови оръжейни системи. Второ, създава се разказ за американска враждебност, който може да се използва за обяснение на икономически проблеми, технологични ограничения или дипломатическа изолация. Трето, поддържа се психологическа готовност у населението, докато режимът запазва възможността да намали напрежението, когато реши.

Важното е, че Пекин не вярва наистина, че войната със Съединените щати е неизбежна. Китайските лидери отлично разбират катастрофалните последици, които такъв конфликт би донесъл – икономическо унищожение, възможна ядрена ескалация и потенциален крах на управлението на Комунистическата партия. Повтарящите се предупреждения не са израз на съдба. Те са инструмент за държавно управление и пропаганда.

Това обяснява защо езикът почти винаги е условен. Конфликтът става вероятен ако Съединените щати продължат по настоящия си път. Капанът може да бъде избегнат ако Вашингтон промени поведението си. Тази формулировка позволява на Китай да поддържа натиск, като същевременно запазва дипломатически изходи. Тя също така прехвърля отговорността за евентуална бъдеща криза върху Съединените щати.

Други авторитарни режими са използвали подобни тактики през цялата история. Съветският съюз постоянно говореше за „империалистическата заплаха“, докато знаеше, че пряка война с НАТО е нещо, което иска да избегне. Съвременна Русия използва разказа за обкръжаване от НАТО, за да оправдае действията си в Украйна и да поддържа вътрешна подкрепа. Във всеки от тези случаи режимът преувеличава външната опасност, за да обслужва вътрешни политически нужди.

Това, което прави китайското използване на Капана на Тукидид особено ефективно, е комбинацията между древен исторически авторитет и съвременна стратегическа двусмисленост. Позовавайки се на понятие от класическата история, китайските служители придават на предупрежденията си вид на интелектуална тежест и неизбежност. В същото време условният характер на изказванията позволява на Пекин да избегне да изглежда безразсъден или ангажиран с война.

Опасността от тази реторика не е в убеждението, че Китай наистина иска война, а в начина, по който тя оформя възприятията с течение на времето. Когато възходяща сила постоянно заявява, че конфликтът е структурно вероятен, това може да доведе до самосбъдващо се пророчество. Американските политици могат да започнат да третират конфронтацията като неизбежна и да настройват стратегията си съответно. Обществеността в двете страни може да свикне с идеята за конфликт. С времето пространството за мирно съперничество се стеснява.

Използването на реториката за Капана на Тукидид от страна на Китай разкрива по-дълбока истина за начина, по който функционират авторитарните системи. Те не е необходимо да вярват на собствената си пропаганда, за да се възползват от нея. Целта не е точност. Целта е контрол – над собственото население, над разказа за отношенията между великите сили и над психологическата среда, в която се вземат решения.

Докато китайските лидери продължават да използват Капана на Тукидид, като същевременно запазват условната клауза за избягване, те ще поддържат заплахата от война жива като политически инструмент, без да са принудени да я приемат като неизбежен изход. Това не е прогноза за конфликт. Това е демонстрация на това как работи авторитарната пропаганда през двадесет и първи век.

Източници:

[1] Military.com, „China Declares War With US Inevitable, Army General Highlights Need for Fighting Vehicles“, March 2021.

[2] Thucydides, History of the Peloponnesian War (превод на съвременен английски език).

[3] The Guardian, „China warns US of ‘confrontation and conflict’ if it continues to suppress Beijing“, March 2023.

[4] Xi Jinping, Remarks at the 2023 APEC Summit and various bilateral meetings with U.S. officials (официални стенограми на китайското външно министерство).