Китайската заплаха към Тайван: Докладът, който тревожи света

В един свят, в който авторитарните режими все още заплашват демократичните ценности, е важно да сме наясно и с основани глобални събития, които могат да засегнат и нас. На фокус е един тревожен доклад от САЩ относно напрежението между Китай и Тайван. Тази история е особено актуална, тъй като ни напомня колко крехка е свободата и как агресивните държави могат да я подкопават.

Първо, малко контекст: Тайван е островна държава край бреговете на Китай, която се самоуправлява от 1949 г. насам. Китайската комунистическа партия смята Тайван за своя провинция и настоява за "обединение" – дори със сила, ако трябва. Това е класически сблъсък между авторитарен режим и демокрация: Тайван е свободна страна с избори, свобода на словото и пазарна икономика, докато Китай е управляван от една партия, която потиска несъгласието. За българите, които сме преживели комунистическия период, това може да звучи познато – борбата за свобода от една страна и тоталитарен режим желаещ да я разруши, от друга страна.

Сега към самата история. Според годишния доклад за 2025 г. на Комисията за икономическо и сигурностно преразглеждане между САЩ и Китай (USCC), Китай е все по-близо до възможна атака срещу Тайван. Този доклад е представен на Конгреса на САЩ и анализира заплахите от Китай в икономиката, политиката, технологиите и сигурността. Експертите предупреждават, че Китайската народноосвободителна армия (на комунистически Китай) е подобрила способностите си да блокира и атакува Тайван с минимално предупреждение.

Една от най-шокиращите части е, че Китай може да наложи блокада на Тайван само за "няколко часа". Това означава, че китайските сили могат бързо да обкръжат острова, да спрат корабите и самолетите, и да го изолират от света. Според източници от американската и тайванската армия, това е реална заплаха. Освен това, Китай води многостранна кампания срещу Тайван: военни заплахи, икономически натиск и кибератаки. Те се опитват да разделят тайванското общество отвътре, като разпространяват дезинформация и създават напрежение между Тайван и САЩ.

Например, китайските военни нахлувания в зоната за въздушна отбрана на Тайван са скочили от 20 през 2019 г. до над 3000 през 2024 г.! Освен това, случаите на шпионаж се увеличават, а Китай печели подкрепа от държави, които признават принципа "Един Китай" – тоест, че Тайван не е независим.

Тайван не стои със скръстени ръце. Те провеждат мащабни военни учения, развиват асиметрични способности (като дронове и ракети за защита) и се борят срещу китайското влияние. Докладът отбелязва и модернизацията на китайската армия: нови десантни кораби, най-големият амфибиен кораб в света и хиперзвукови ракети, които могат да удрят американски военни кораби. В Тайванския пролив и Южнокитайско море се увеличават "сиви зони" – действия, които не са пълна война, но могат да доведат до грешка и ескалация.

Докладът говори и за "Оста на автокрациите" – съюз между Китай, Русия, Иран и Северна Корея, който представлява стратегическа заплаха за света. Това ни напомня за Студената война и как авторитарните режими се подкрепят взаимно, за да подкопават демокрациите.

За нас в България това е важен урок за свободата. Ние сме преживели окупация и сме се борили за независимост. Тайванската ситуация показва колко важно е да се съпротивляваме на натиска от големи сили, да поддържаме демократичните ценности и да се съюзяваме с партньори, които споделят идеите на свободата – свобода на индивида, права и равенство. Ако Китай успее да завладее Тайван, това може да вдъхнови други автократи да правят същото, което засяга глобалната стабилност и нашата собствена сигурност в Европа.

Този пост е базирана на статия от Кремена Крумова, главен редактор на Novetika.com и експерт по международни отношения. В нейния материал "Комисия Китай-САЩ (USCC): Докладът за заплахата от инвазия в Тайван" (достъпен на https://www.novetika.com/komisia-kitai-usa-uscc-doklad-zaplaha-taiwan-invazia/), тя подробно анализира доклада и цитира ключови експерти като Рандал Шривър, бивш съветник в Пентагона. Крумова подчертава, че Китай претендира за глобална стабилност, но всъщност я подкопава, и призовава за по-силни съюзи между САЩ, Тайван и съюзници като Япония и Филипините.