Конституционният съд каза „не“ на законовия миш-маш в бюджета

Накратко:

• Конституционният съд отмени текстове в бюджета за 2026 г., които променяха Кодекса на труда и Закона за съдебната власт.
• Съдът не обяви целия бюджет за противоконституционен, но решението показа колко лесно парламентът превръща бюджета в законодателен чувал.
• За гражданите това е въпрос на правова държава, заплати и контрол върху публичните пари — не скучна юридическа бележка.

Бюджетът не е законодателен чувал

Конституционният съд постанови решение №17 от 20 октомври, с което отмени като противоконституционни няколко разпоредби, вкарани в бюджета за 2026 г. Те засягаха Кодекса на труда и Закона за съдебната власт. С други думи, вместо да минат по нормалния ред — с отделен закон, публичен дебат и ясна оценка — важни промени бяха натъпкани в преходните и заключителните разпоредби на бюджета. Законодателен миш-маш, поднесен като финансов документ.

Съдът отмени текстове, свързани с изчисляването на трудовия стаж, както и новата формула за възнагражденията на младшите магистрати, която ги обвързваше със заплатите на депутатите. Отменени са и части от разпоредбите относно минималната работна заплата. Важната подробност е, че съдът не отмени целия закон за бюджета. Това е потвърдено и от самия съд, и от БТА. Заглавията от типа „бюджетът падна“ са удобни за трафик, но не са вярно описание на решението.

Какво всъщност каза съдът

Решението е по-интересно от партийното надвикване. Конституционният съд не каза, че държавата остава без бюджет. Каза, че парламентът не може да използва бюджета като таен страничен вход за постоянни промени в трудовото и съдебното законодателство. Бюджетът трябва да отговаря на въпроса колко ще се събере и колко ще се похарчи. Не трябва да бъде троянски кон, в който между цифрите се промъкват правила за заплати, стаж и устройството на институциите.

Това е елементарен принцип на правовата държава. Когато законът е предвидим, гражданинът знае какви са правилата. Когато всяка годишна бюджетна процедура става повод за пренаписване на десетки други закони, правилата се превръщат в движеща се мишена. А движещата се мишена е удобна само за тези, които държат оръжието.

Кой плаща сметката

За семействата темата не е отвлечена. Всяка промяна в минималната заплата, трудовия стаж и публичните възнаграждения влияе върху работодатели, работници, пенсии, данъци и цената на услугите. Когато тези решения се прокарват набързо и без отделен дебат, обикновеният човек разбира за тях чак когато види фиша или сметката.

Още по-тревожно е, че според критиците бюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП. Това не означава автоматично, че целият закон е противоконституционен — съдът именно това искане отхвърли. Но означава, че парламентът и правителството дължат сериозно обяснение: как ще се финансира този дефицит, кой ще плаща лихвите и какво остава за следващото поколение? Държавният дълг не е магически прах. Той е сметка, изпратена на децата.

Урокът за България

Партиите вече спорят кой е „победил“. Това е любимият спорт на политическия клас — да превърне съдебното решение в партийна фланелка. Истинският въпрос е друг: ще спре ли парламентът да използва процедурни вратички, за да променя важни правила без достатъчна прозрачност?

Свободната държава не се измерва само с това дали има избори. Тя се измерва с граници пред властта. Конституцията е именно такава граница — не декоративна рамка за празнични речи, а спирачка, когато управниците решат, че сроковете и процедурите са досадна формалност.

В Притчи 21:3 четем: „Да вършиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, отколкото жертва.“ За държавата това означава просто: не е достатъчно да харчиш и обещаваш. Трябва да го правиш по закон, открито и с отговорност. Иначе бюджетът се превръща от план за държавата в касичка за властта.

Източници: Конституционен съд на Република България, решение №17 от 20.10.2026 г.; Българска телеграфна агенция; Българско национално радио.