Лора Лумър: Западът Продължава Да Не Признава, Че Исляма Е Проблем
Три години след клането — и същото удобно мълчание
На 7 октомври 2023 г. терористи от „Хамас“, подкрепяни от Иран, нахлуха в южен Израел, убиха около 1200 души и отвлякоха повече от 250 мъже, жени и деца. Това беше най-тежкото масово убийство на евреи след Холокоста.
Три години по-късно обаче част от Запада продължава да говори за случилото се така, сякаш е станал неразбираем „изблик на насилие“, изваден от историята и идеологията. Точно срещу това възразява Лора Лумър в своя публикация: джихадът срещу Запада продължава, а западните елити още не искат да признаят какво виждат.
Това не е само израелски проблем
Удобната лъжа гласи, че Израел е единствената мишена и че останалият свят може да стои на безопасно разстояние. Но самата история на джихадисткия терор показва обратното. Израел е на предната линия, но не е крайната цел.
Идеология, която оправдава убийството на цивилни, отвличането на деца и превръщането на цели общества в заложници, няма да спре на границата на Израел. Тя не се интересува от европейските жестове, от американските декларации или от поредната конференция за „деескалация“. Тя иска подчинение.
Сред жертвите на 7 октомври имаше и американски граждани. Според посочени от Лумър данни на американското Министерство на правосъдието 49 американци са били убити, а 12 са били пленени. Това не е далечна трагедия, която може да бъде използвана само за телевизионен фон. Това е нападение срещу граждани на свободния свят.
Проблемът не е „религията“ като извинение
Западната политика от години отказва да различава обикновените мюсюлмани от ислямизма — политическа идеология, която използва религиозен език, за да оправдае власт, насилие и завладяване. Това разграничение е необходимо, но често се превръща в претекст да не бъде назован самият ислямизъм.
Да кажеш, че „ислямизмът е проблем“, не означава да мразиш всеки мюсюлманин. Означава да признаеш, че съществува организирана идеология, която отхвърля свободата на съвестта, равенството пред закона и правото на Израел да съществува като еврейска държава.
Същата идеология виждаме в „Хамас“, „Палестински ислямски джихад“, „Хизбула“ и мрежите, които ги финансират и въоръжават. Тя не е обикновен спор за граници. Тя е война срещу цивилизацията, в която човекът има право да живее свободно, да изповядва вярата си и да не бъде убит заради това кой е.
Западът предпочита да обвинява жертвата
След 7 октомври мнозина западни коментатори побързаха да обяснят защо Израел „сам си е виновен“. Клането беше превърнато в бележка под линия, а реакцията на Израел — в централното престъпление. Така терористът получава историческо оправдание, а жертвата трябва да доказва, че има право да се защитава.
Това е морално объркване. Израел може да бъде критикуван за конкретни решения. Израелските правителства могат да бъдат разследвани за провали. Но нищо от това не превръща масовото убийство на цивилни в „съпротива“ и не освобождава „Хамас“ от отговорност.
Урокът за България
Българите не трябва да чакат терористична атака на своя улица, за да разберат проблема. Свободата не се защитава с мълчание, а с ясно назоваване на злото. Когато училища, медии и политици се страхуват да кажат „ислямизъм“, най-гласни остават онези, които нямат никакви угризения да кажат „смърт на Израел“, „смърт на Америка“ и „смърт на неверниците“.
Християнската солидарност с Израел не е мода и не е партийна поза. Тя е въпрос на историческа памет, морална яснота и разбиране, че евреите не бива отново да бъдат оставяни сами срещу онези, които искат тяхното унищожение.
Три години след 7 октомври въпросът е прост: ще застане ли Западът на страната на цивилизацията и свободата, или отново ще се преструва, че проблемът изчезва, ако бъде наречен с друга дума?
