„Свобода американска“ – идеалът на Любен Каравелов за българската нация

Любен Каравелов е между неколцината достойни мъже, които могат да бъдат назовани Бащи на българската нация.

Удивителни са мащабите на неговото дело, реализирано в един недълъг и много труден житейски път. Както е при истинските ренесансови личности, енергията му изглежда неизчерпаема, а великата идея да служи на своя народ стимулира разностранните заложби на неговата природа. Той е прозаик и поет, идеолог на националноосвободителното движение и заедно с Левски създател на революционната организация, неуморен публицист и ядовит сатирик, фолклорист и народовед.

В навечерието на френско-пруската война, в Женева се сформира Централен комитет за мир и свобода, който отправя писмо до поробените народи на Изток. Отговорът на Каравелов е: "Българите искат свобода, и свобода пълна, свобода човеческа, свобода американска."

Особено важно е, че той не казва "английска" или "френска", а именно американска. За човек, писал през 60-те и 70-те години на XIX век, това означава свобода, основана върху суверенитета на народа, републиканско управление и равенство пред закона.

А по време на войната известява: "Североамериканският посланик при Берлинския двор добил от своето правителство заповед да забележи на Пруското правителство, че то се бори с Наполеона, а не с французкия народ."

Каравелов използва този пример, за да покаже как една свободна република различава режима от народа — идея, която според него липсва в европейската политика на великите монархии.

В статиите на Каравелов американският свещеник е "и учител, и съдия" и в своите проповеди не противопоставя естествените науки на Христовото учение, с което подпомага народното развитие.

Когато подготвя Програмата на БРЦК, в която изповядваната форма на управление е Федерация, Каравелов пояснява високо в своя вестник Свобода, че тя трябва да бъде: "...по образеца на Северо-американските щати или по образеца на Швейцария".

Това е като рефрен в неговата публицистика и показва, че Каравелов не се възхищава само на американската революция, а и на американската конституционна система. За него федерализмът е средство различни народности да живеят свободно без имперско господ. Подобна мисъл виждаме при самия Васил Левски, който също е бил добре информиран относно изборите за модел, които са имали нашенските революционери. За Левски идеалът за "чиста е свята република" включва българи, турци и евреи!

"...българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било — всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере." Нареда на работниците за освобождението на българският народ [Линк]

Първият брой на Каравеловият вестник "Независимост" за 1873-74 година е белязан с началото на пространен очерк на Джордж Вашингтон.

Това е политически жест.

Вашингтон е представен като пример за революционер, който воюва за свободата, държавник, който поставя закона над личната власт и най-вече, човек, отказал се доброволно от властта след победата.

Именно този модел Каравелов иска да внуши на българското общество. По-късно неговите статии за американски личности са събрани в отделен том, което показва колко последователен е бил този негов интерес.

Още от престоя си в Русия Каравелов неизменно се позовава на Джон Дрепер — англичанина, "новия историк", заминал отрано и създал своята наука в условията на позитивистична, прагматична Америка.

Французин, свързан с Америка, е друг негов авторитет: Едуард Лабуле, автор на тритомната "Histoire des États-Unis d'Amérique", 1854 и на идеята Франция да дари на Ню Йорк Статуята на Свободата.

Американското образование постоянно присъства в неговите статии. Освен американските пастори, които той хвали като народни просветители, Каравелов многократно сочи и американските училища като пример за практическо образование, съчетаващо наука, морал и гражданско възпитание. Той противопоставя този модел на догматичното образование в голяма част от Европа.

Каравелов обаче се възхищава на американското общество като цяло, а не само на американската държава.

В различни статии Каравелов обръща внимание на местното самоуправление, свободната преса, широко достъпното образование, сравнително високото обществено положение на жените, възможността човек да се издига чрез труд, а не чрез произход.

Това е особено показателно, защото за него Америка е пример не само за успешна революция, а за успешно устроено свободно общество.

Сред големите дейци на Българското възраждане именно Каравелов е този, който най-последователно и най-често използва американската република като положителен политически пример. Това отличава неговата публицистика от тази на повечето му съвременници.

По тази причина може спокойно да го наречем "най-големият приятел на Америка" от поколението възрожденци, които може да се каже са бащите основатели на новата, свободна България от края на 19 век.