Когато Wired се вълнува повече от „тайно присъстващи“, отколкото от кланетата по улиците

Ако някога сте се чудили защо обикновените европейци започват да се отнасят все по-сериозно към идеята за „ремиграция“, Wired току-що даде перфектния пример как левите медии отказват да говорят по същество.

Списанието публикува видео, в което се оплаква, че участниците в конференция за свободата на словото и ремиграцията са „държани в тайна“. Заглавието и акцентът са типични: вместо да обсъди защо толкова много хора в Европа вече подкрепят ремиграцията, Wired се фокусира върху това, че журналистите не са били допуснати вътре. Сякаш най-големият проблем в Европа днес е, че някоя медийна организация не е могла да шпионира участниците, за да ги заклейми по-късно като „расисти“.

Това е класическа лява пропагандна тактика: когато не можеш да спориш по същество, превръщаш разговора в дребни жалби за достъп, „секретност“ и „липса на прозрачност“. Вместо да обясни защо милиони европейци смятат, че ремиграцията е единственото разумно решение, Wired се прави на жертва, че не са били поканени да хвърлят кал.

Само преди седмици в Обединеното кралство отново видяхме какво се случва, когато европейските държави отказват да се справят сериозно с масовата нелегална имиграция. Невинни хора бяха буквално заклани по улиците. Това не е абстрактна теория. Това са реални жертви, реална кръв и реални семейства, които плащат цената за десетилетия на отворени граници, мултикултурализъм и политическа коректност.

И точно в този момент левите медии се вълнуват от това, че някои консервативни лидери и активисти са решили да се срещнат без да каним журналистите от Wired да ги записват и после да ги представят като екстремисти. Разбира се, че участниците държат самоличността си в тайна. Когато дори да кажеш, че искаш да спреш нелегалната имиграция и да върнеш престъпниците в родните им страни, вече те лепват етикета „краен десен“, защо да даваш на противниците си още амуниции?

Wired и подобните медии нямат никакъв интерес към истинските причини, поради които ремиграцията стана мейнстрийм тема в консервативните среди в Европа. Те не искат да говорят за:

• Сексуалните насилия над хиляди момичета в британските градове от пакистански банди, предимно от пакистански произход, които властите са прикривали с години от страх от обвинения в расизъм.

• Терористичните атаки, извършени от хора, дошли нелегално или получили убежище.

• Паралелните общества, в които шариатът замества местните закони.

• Претоварените социални системи и престъпността, която расте успоредно с неконтролираната имиграция от определени региони.

Вместо това предпочитат да се вайкат, че „присъстващите са пазени в тайна“. Сякаш най-важното е правото на Wired да снима участниците, а не правото на европейските граждани да живеят в безопасност.

Ремиграцията не е „екстремистка“ идея. Тя е логичната реакция на държави, които са позволили милиони нелегални мигранти да влязат, без да имат възможност (или желание) да ги интегрират. Когато една държава не контролира границите си, тя рано или късно ще бъде принудена да предприеме драстични мерки, за да възстанови реда. Това не е омраза. това е оцеляване.

Wired може и да не е бил допуснат на конференцията. Но европейските народи вече не се интересуват дали левите журналисти ще ги одобрят или не. Те искат да спрат кланетата по улиците. И това няма да се случи с повече репортажи за това колко „секретни“ са срещите на консерваторите.