Дискусионнен Клуб ”Свободна България” | “Измамата Сан Стефано” Руско-турската поробителна война

На 1 март 2022 г., се състоя поредното издание на Дискусионен клуб „Свободна България“ с гост-говорител – писателят и блогър, Иво Инджев.

Господин Инджев започна изложението си актуално и много точно, като каза, че темата за освобождението има възможност да се разшири, защото агресията на Путин, на Русия срещу Украйна е изградена изцяло върху измамата.

Спомена, че наскоро е направил тази аналогия с измамата Сан Стефано, тъй като става въпрос за абсолютно същото.

„Става дума за дълго замисляна операция, в случая – измамата относно Украйна на цял свят… Вие си спомняте, че до последния момент твърдо заявяваха, на възможно най-високо ниво – външният министър Лавров, говорителят на Путин – Песков, че няма да има нападение над Украйна…

Толкова откровена и явна лъжа, измама за пред целия свят с цел да приспи. И между другото украинците повярваха, президентът Зеленски също казваше, че няма да има нападение. В някаква степен и аз се хванах, защото реших, че е толкова налудничаво, че все пак някакъв остатък от здрав разум, там, в Кремъл… трябва да има. Оказа се, че събитията го опровергаха.“

Говорителят се върна по-конкретно на книгата си, като сподели:

„Поводът да напиша книгата ми даде една и информация от 2017 година, съобщение, че в Русия се готви да бъде издадена книга от един автор, който е дългогодишен сътрудник на руския институт за стратегически изследвания, както се казва, една от многото замаскирани централи за шпионаж и диверсия в чужбина на Путин.

Това е един институт, който се специализира за действия в чужбина по хибридни войни. Неговото лице, дългогодишен ръководител, беше получилият известност най-сетне в България, бивш генерал от КГБ, Леонид Решетников.

Този човек е специалист, той е учил известно време в Софийския университет, един от малкото руски фактори от голямо значение, които си правят труда да говорят български.

Путин избра точно него, когато основаха този институт, вероятно 2010 година…

Представител на този институт се беше заканил да напише книга, за това как Граф Игнатиев, който аз съзнателно в книгата си не наричам граф, защото смятам, че ние го увенчаваме, той в Русия не е известен като граф. Той е бивш генерал, дипломат, бил е министър на вътрешните работи, което е новината, една от новините в книгата.“

Изтъквайки, че повечето от останалите неща историците ги знаят и според него, той не открива нещо кой знае какво ново, господин Инджев каза: „Аз просто съм събрал квинтесенцията на руската политика спрямо България чрез цитати и предимно на руски автори и източници. Много обичам това – с техни доказателства да подкрепям тезата си…

„Защото Игнатиев изобщо не се крие. В една книга от осемстотин шестдесет и няколко страници, което са неговите записки, издадени от Отечествен фронт по времето на комунизма, аз се басирам тук пред вас, има камера и запис, ако някой ме оспори, съм готов да си върна думите назад, че тази книга, никой освен редактори и коректори, не са я прочели от А до Я, това е почти невъзможно занимание.

Направих си труда, понеже книгата е с много дребен шрифт, а с още по-дребен черен шрифт най-отдолу, са описани неща свързани с България.. Вътре се съдържат неговите откровения, той си е казал всичко. Само чрез преразказа на книгата, което е доста трудоемко, човек може да добие представа, какво именно са си мислели в Русия за тази война.

А те не са си мислели изобщо за никаква свобода..
Първо – свободата е последното нещо, което идва в главата на Игнатиев.

Той е един изключителен мракобес.

Дори в предговора на книгата, който е писан от комунистически капацитет от онова време, той бива наричан с най-остри думи, представител на най-мракобесните руски, славянофилски…и т.н. изредени са много епитети, за това колко е мракобесен Игнатиев. Дори в комунистическо време, когато 3 март не бе направен национален празник… и Граф Игнатиев не бе на такъв пиадестал, те после го откриха.“

„Та, закани се един такъв другар на Решетников, да напише такава книга, поантата на книгата трябваше да бъде, че Игнатиев е баща на българската нация. Вие представяте ли си?! И мен това много ме взриви и реших да се заровя в записките на самия Игнатиев. Обмених мнения, за мое учудване, доста историци май не са запознати с оригинала, макар че цитати от книгата може да срещнете и в интернет, което, както знаете, не е много меродавно. Зарових се и извадих от там есенцията на неговите мисли.

Първо, той е бил дълго време против войната с Турция въобще.

Второ, непрекъснато се хвали колко си е близък с, буквално казва „мой приятел“ турския султан. Той му е бил толкова голям приятел, че чак му е диктувал и кадровата политика на правителството в османската империя, по простата причина, че османците не са искали да дадат повод на Русия за реванш след невероятния погром, който тя търпи в Кримската война 20 години по-рано…

Идеята е ясна, те, което е било популярно в славянофилските среди по онова време, просто са искали славяните от балканския полуостров, да се влеят в руското море, така да се каже, това е една от целите.

Но другата, истинската, геополитическата, както сега казваме, цел е била да се доближат до Проливите максимално – старата мечта на Петър I, който е искал Черно море един ден да се превърне в руско езеро, както той се е изразявал, руснаците никога не се отказват от тази идея.

Но никога, в нито една от войните си, няма споменаване, не става въпрос за българи, за права на българи, дори нещо повече, при похода на Дибич Забалкански, който почти стига до Цариград, на практика заплашва българите, които искат тази война да продължи с българско въстание, като Георги Мамарчев, които са били готови да воюват, да продължат за свободата на България.

Вместо това Дибич Забалкански го вика и му казва „Ще обърна топовете срещу вас, вие сте едни бунтовници“. И накрая наистина така става, разбиват ги, предават, когото могат, на турските власти и т.н.

Няма дума за застъпване на българите. Как така изведнъж се сещат, през лятото на 1876 година, това е заради Априлското въстание. Само че в Априлското въстание няма никакво руско участие…

Интересно е, че от всички въстания на Балканите срещу Османската империя, българите са били единствените, които не са получили каквато и да е подкрепа на своите въстания…“.

Накрая на нашето събрание се получи интересна дискусия с въпроси от аудиторията, които предизвикаха ново разширяване на темата и още по-сериозното ѝ актуализиране и пренасяне в контекста на случващото се в Украйна.
Препоръчваме видеото: