Жертвите на Народния съд I Съдбата и делото на инж. Иван Иванов

Здравейте, приятели, на 01.02.2022г. се проведе февруарското събитие на нашия Дискусионен Клуб. Гост-говорител беше госодин Маргарит Мицев, който сподели с нас по темата за Народния съд.

Народният съд – престъпление, което няма равно в нашата история (а и в човешката история като цяло). Времето на Народния съд, както повечето от нас знаем, е време на покъртителни зверства и невъзможни за описание и разбиране от разумния човешки мозък жестокости, срещу обикновени български граждани, някои от които по никакъв начин не са предизвикали новата комунистическа власт тогава. Просто са били по-образовани, по-умни, по-свободолюбиви от останалите, а може би има и много други по-…, за които не знаем.

Всяка година, на всяко паметно честване, а и извън определените дати, си струва да си спомняме за тези жертви, също и за техните палачи, които най-спокойно са доживели старините си, необезпокоявани нито от лустрация, нито от справедливо възмездие и присъди… Истината обаче трябва да се знае, тя трябва да бъде не просто казана, а издигната високо като знаме за бъдещите поколения. Понякога се налага не просто да я кажеш, а буквално да я изкрещиш в лицето на забравата, равнодушието и разтърсващата апатия на поколения българи около теб.

Е, за някои от вас това видео ще бъде може би именно този силен Глас, който заедно с гласовете от останалите записи, видеа, материали, които пускаме тук, ще се опита да измие пред очите на тия жертви срама от мълчанието и примиренчеството, когато стане дума за жертвите на комунистическия режим, срама от липсата на лустрация, от безнаказаността…

Все пак, обаче, имаме паметта, Историческата памет, за която говорим не само в това видео, все пак в нашата история е имало и хора, които са задавали посоки, чертаели са нови хоризонти, посяли са семена на свободолюбие, били са примери, достойни да влязат във всеки учебник.

За тези личности говорим в нашето видео, за тях разказва господин Мицев. Някои от тях са инж. Иван Иванов, Теодор Траянов, който е:
„Хем осъден от Народния съд, хем пребит, с извадено око, хвърлен на сгурията , зад огнярското помещение на Александровска болница.“ Това е Лиляна Паница, „която е изнасилена с крак на табуретка. Тя първа разбира, че се водят разговори за депортацията на българските евреи. Ако не е била тя, е било невъзможно да се стигне до това спасяване…“ Истината! Фактите!

„Ние, българите, много страдаме от липсата на истина.“ Нека поне хората, които знаем всичко това, да открием на търсещите Истината за онези времена. Видеото от нашето събитие може да гледате тук: