Дядото, стоящ зад безстрашния дух на Илон Мъск: Необикновеният живот на Джошуа Халдеман

Повечето хора познават Илон Мъск като смелия предприемач, стоящ зад „Тесла“, „СпейсЕкс“ и амбициозните планове за превръщането на човечеството в мултипланетарна цивилизация. Малко хора обаче осъзнават, че дядото му по майчина линия, Джошуа Норман Халдеман, е живял живот, изпълнен с приключения, смели ходове и рискове с висока заложена цена, които напомнят собствения път на Илон.

Ранни години и преходът към родео

Роден през 1902 г. в дървена къщичка в Пико Лейкс, Минесота, Джошуа се премества със семейството си в Саскечуан, Канада, още като малко дете. Ранните му години са белязани от суровата канадска прерия. След като губи фермата си по време на Голямата депресия и годините на „Дъст Боул“, той не се предава. Вместо това се преоткрива като каубой и участник в родео.

Участва в състезания по яздене по родео, хвърляне на ласо и други дисциплини, като използва наградите и печалбите, за да си плати обучението в колежа и училището за хиропрактика. На ръст около 2 метра, той изглеждал внушително на седлото. Този преход от фермер към състезател по родео и накрая към професионален хиропрактик разкрива ранна упоритост и адаптивност – черти, които щели да определят целия му живот.

Политически ангажименти и арест

През 30-те и 40-те години на XX век Джошуа изгражда успешна практика по хиропрактика в Реджайна, Саскачеван. Той се превръща в лидер в професията, като помага за създаването на законодателство и организации в областта на хиропрактиката в цяла Канада.

Но не се задоволява с тихия професионален живот. Той се впуска в политиката и радикалните идеи на епохата. Една от най-интересните глави е участието му в движението „Технокрация“. Организацията проповядва идеята, че обществото трябва да се управлява от учени и инженери, а не от политици, като за управлението на ресурсите се използва енергиен отчет вместо пари.

Джошуа се издига до лидер на клона в Саскачеван. През 1940 г., по време на Втората световна война, канадското правителство забранява организацията, считайки я за подривна. Джошуа е арестуван от Кралската канадска конна полиция във Ванкувър заради членството и дейността си в организацията. По-късно е глобен за разпространяване на свързани с нея материали. В крайна сметка той напуска групата, разочарован от променящите се съюзи в нея, и продължава да ръководи усилията в Партията на социалния кредит.

Преместването в Южна Африка

През 1950 г., на 48-годишна възраст, Джошуа взема още едно драматично решение. Заедно с втората си съпруга Уинифред (учителка по танци) и малките им деца – включително близначките Мей (майката на Илон) и Кей – той напуска всичко и се премества в Претория, Южна Африка. Те никога не са посещавали страната.

Разглобяват едномоторния си самолет, опаковат го в каси, превозват го през океана и го сглобяват отново при пристигането си. Джошуа е получил пилотския си лиценз едва две години по-рано, през 1948 г. Семейството става известно като „Летящите Халдемани“.

Приключенията в Калахари и легендарните полети

Приключенията им са легендарни. През 1954 г. Джошуа и Уинифред изминават около 30 000 мили в двете посоки от Южна Африка до Австралия и обратно през Азия с малкия си самолет – едно от най-дългите частни пътувания с едномоторен самолет за онова време.

От 1953 г. нататък те предприемат поне дузина експедиции в пустинята Калахари в търсене на прочутия „Изгубен град на Калахари“ – легендарен град в руини, описан в разкази от XIX век. Това са тежки, продължаващи няколко седмици пътувания, включващи полети, шофиране през суров терен и къмпинг в дивата природа – често заедно с децата си. Те се сблъскват с реални опасности, включително диви животни и изолацията на пустинята.

Джошуа също така участва в ралита на дълги разстояния из Африка и помага за основаването на авиационни организации в Южна Африка.

Краят на един приключенски живот

На 13 януари 1974 г., на 71-годишна възраст, Джошуа загива при самолетна катастрофа близо до Претория по време на тренировъчно кацане, когато колелата се закачват за електропроводи. Пътникът му също загива. Това е трагичен, но подходящ край за човек, който е живял живота си във въздуха и на ръба.

Връзката с Илон Мъск

Какво общо има това с рисковете, които поема Илон Мъск? Личностни черти като висока отвореност към преживявания, търсене на силни усещания, устойчивост при провал и толерантност към несигурността имат значителни генетични компоненти – оценките за наследствеността на такива черти често варират между 40 и 60% в проучвания с близнаци и осиновени деца.

Животът на Джошуа прилича на майсторски урок по тези качества: физически рискове в родеото и летенето, интелектуелни рискове при подкрепата на маргинални политически движения и рискове, променящи живота, като емигрирането на непознат континент с младо семейство и току-що придобита пилотска лицензия.

Илон многократно е залагал всичко на идеи, които другите наричаха невъзможни – електрически автомобили, когато технологията беше незряла, многократно използваеми орбитални ракети, когато процентът на неуспехите беше висок, и невронни интерфейси. Макар възпитанието, културата и личната мотивация да играят огромна роля, е вероятно част от приключенската, разширяваща границите ДНК на дядо му да е допринесла за същия този пионерски инстинкт.

Джошуа не само говореше за смели промени – той ги живееше, често с лична цена. Историята на Джошуа Халдеман ни напомня, че зад много от великите личности стоят предци, които са били пример за безстрашие. Дните му в родеото, политическите му позиции, епичните полети и приключенията в пустинята рисуват образа на човек, който е отказал да играе на сигурно. В тази светлина рискованите ходове на Илон в бизнеса и технологиите изглеждат не толкова като аномалии, колкото като продължение на семейната традиция.

svoboda21.com