Нов доклад: поляците богати колкото японците
През 1989 г. Полша излезе от комунизма с празни магазини, остарели предприятия и икономика, вързана за съветския блок. Едно поколение по-късно средният поляк е по-богат от около 85 процента от населението на света.
Това не е рекламен лозунг на полското правителство, а един от изводите в новия доклад на Полския икономически институт „Четири десетилетия успех: полският път към благоденствието“. Числата описват една от най-впечатляващите трансформации след падането на Желязната завеса.
Накратко:
- Полската икономика днес е с над 250 процента по-голяма спрямо 1990 г.
- БВП на човек е нараснал с 266 процента, а заетостта сред хората на възраст 20–64 години — от 65 на 79 процента.
- Делът на високотехнологичните стоки в износа е скочил от 2,3 процента през 2002 г. на 11,2 процента през 2025 г.
От комунистическата оскъдица до световния просперитет
През 1990 г. Полша е най-бедната икономика в Централна и Източна Европа. Днес тя е над средното равнище за региона. БВП на човек, изчислен по паритет на покупателната способност, е нараснал от 12 800 на 46 900 международни долара по постоянни цени от 2021 г.
Казано без икономически жаргон: поляците не просто произвеждат повече на хартия. Те живеят в несравнимо по-богата държава. Доходът на човек вече е около 81 процента от средния за Европейския съюз, а по покупателна способност Полша практически се изравнява с Япония.
Още по-показателен е пазарът на труда. След болезнената трансформация и високата безработица през 90-те години страната днес е сред държавите с най-ниска безработица в ЕС. Заетостта при хората между 20 и 64 години се е повишила от 65 процента през 1998 г. до 79 процента през 2025 г.
Хората са капитал, не държавна суровина
Полският успех не се дължи на магическа брюкселска субсидия. Европейският пазар и чуждите инвестиции помагат, но зад растежа стоят образовани хора, частно предприемачество, отворена търговия и общество, което след комунизма избира да работи, вместо да чака държавата да разпределя дефицита.
През 1998 г. само 9 процента от поляците между 15 и 74 години имат висше образование. Днес делът им е 32 процента. При хората между 25 и 34 години той достига 45 процента, а сред тези между 35 и 44 години — 51 процента.
Резултатът се вижда в производството. През 2002 г. високотехнологичните продукти са едва 2,3 процента от полския износ. През 2025 г. вече са 11,2 процента. Полша не остана евтин цех за Западна Европа. Тя усвои технологии, изгради собствени компании и постепенно започна да изнася повече продукти с висока добавена стойност.
Не държавата направи поляците богати
Докладът посочва нещо, което нашите любители на петилетките няма да харесат: полският модел се отличава с липса на прекомерна държавна намеса. Страната либерализира пазарите, приватизира хиляди държавни предприятия, отвори се за търговия и привлече чужд капитал и технологии.
Това не означава, че всичко е било безболезнено или че всяка приватизация е била безупречна. Означава, че Полша не се опита да спаси комунистическата икономика чрез нови имена върху старите учреждения. Частният сектор получи пространство да расте.
Полша влезе в НАТО през 1999 г. и в ЕС през 2004 г., но запази злотата и правото сама да определя паричната си политика. Полският пример показва, че международната интеграция може да служи на националния интерес, когато държавата знае какъв е той.
Българският въпрос
И България тръгна от комунизма с празни рафтове, разрушени стимули и държава, която беше научила хората да се страхуват от инициативата. Но Полша измина много по-дълъг път. Не защото поляците са някакъв друг биологичен вид, а защото запазиха повече национално самочувствие, изградиха по-работещи институции и дадоха по-голямо поле на производителния човек.
Полският успех не е чудо. Той е резултат от труд, образование, частна собственост, отворени пазари, сравнително стабилни публични финанси и ясна принадлежност към свободния свят.
Урокът за България е прост и затова толкова неудобен: благоденствието не се раздава от държавата. То се създава от свободни хора, които могат да учат, да работят, да притежават, да инвестират и да носят отговорност за решенията си. Полша го разбра. Въпросът е кога ще го разберем ние.
