Ватиканът обяви война на евангелизацията – а ислямът не спира да призовава

• Папа Лъв XIV одобри декларацията „Път на надеждата“, която осъжда „прозелитизма“ и не проповядва уникалността на Исус.
• Документът не дефинира какво точно забранява, но призовава християните да „чакат“, вместо да убеждават.
• Докато Рим мълчи, ислямски организации водят активна дауа – включително на Световното първенство по футбол.

На 29 септември 2026 г. преподобният д-р Жул Гомеш, старши сътрудник на Ideological Defense Institute, публикува текст със заглавие, което не оставя място за учтивост: „Войната на Ватикана срещу евангелизацията“.

Поводът е декларацията „Път на надеждата“, одобрена от папа Лъв XIV. Ватиканският текст е от 16 септември 2026 г. Седмица по-рано архиепископът на Кентърбъри Сара Мълали беше връчила междурелигиозна награда на Маулана Хафиз Ашрафи, защитник на Осама бин Ладен.

Документът призовава към по-широк диалог с индуизма, будизма, джайнизма и други религии. Издига исляма до „ключов братски партньор“. Осъжда „ислямофобията“. Не проповядва, че Исус е единственият път към Бога. И чете конско на християните, които извършват „непростимия грях“ на прозелитизма.

С други думи: Рим казва на апостол Павел да спре.

Какво точно се забранява?

Декларацията не дефинира „прозелитизъм“. Думата „евангелизация“ изобщо не се използва. Оксфордският речник е по-ясен от Ватикана: прозелитизмът е правенето или търсенето на новообърнати. Коренът означава „да се приближиш“. Ако искаш някой да чуе Евангелието, трябва да отидеш при него.

Гомеш отбелязва иронията. Докато Ватиканът анатемосва призоваването, Европейският съд по правата на човека го признава за законно проявление на религиозната свобода. В делото Kokkinakis срещу Гърция съдът приема, че правото да смениш вярата си остава мъртва буква, ако никой няма право да те убеди. Съдия Петити го казва прямо: вярващият трябва да може да изложи вярата си и дори да се опита да обърне този, към когото говори.

Павел пита същото в Римляни 10:14: как ще повярват в Този, за Когото не са чули? И как ще чуят без проповедник?

„Не проповядвай. Просто чакай.“

Това не е нова линия. По време на срещата в Римини Лъв припомни, че предшествениците му са повтаряли: „Църквата не се занимава с прозелитизъм“. В писмо до кардиналите говори за „изкушението на прозелитизма“. Франциск беше още по-открит: „Прозелитизмът е тържествена безсмислица“.

Новият документ отива по-далеч в тона. Християнинът не бива да безпокои другите, да поставя изисквания или да задължава. Трябва да чака те сами да попитат за любовта, която е изпълнила живота му.

Гомеш нарича това благочестива измама. Исус не каза на учениците да чакат. Каза им да отидат до краищата на земята.

Епископ Джоузеф Стрикланд предупреждава, че прекомерният акцент върху междурелигиозния диалог води до „сериозно объркване“. Документът рискува да постави разговора над благовестието и да внуши, че нехристиянските религии са автентични пътища към Бога. Библеистът Робърт Ганьон е по-остър: да се обезсърчава обръщането към християнството е еретично. Нарича текста „пълна безсмислица“ и „най-лошия“ от поредицата ватикански грешки.

Ако папата предупреждаваше срещу принуда, измама и подкуп, това би било достойно. Но той не прави разлика между насилие и убеждаване. Забранява самото приближаване.

Павел не чакаше

В Солун Павел три седмици спореше от Писанията, обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне. Лука пише, че някои бяха убедени. В Атина духът му се възмути, като видя града пълен с идоли. Не „уважи“ другите религии до степен да мълчи. В Коринт убеждаваше юдеи и гърци всяка събота. В Ефес три месеца говореше дръзко в синагогата, а после две години всеки ден в училището на Тиран.

Петте глагола са ясни: спори, обяснява, доказва, провъзгласява, убеждава. Това не е чакане. Това е мисия.

Докато Рим чака, дауата не чака

През юли мюсюлмански организации започнаха агресивни кампании за обръщане около Световното първенство по футбол в 16 града в САЩ, Канада и Мексико. Muslim Ummah of North America откри своята дауа на стадион SoFi в Калифорния с покана към феновете да „открият исляма“. Раздаваха безплатни Корани на английски, испански, бенгалски и други езици.

Аян Хирси Али, бивша мюсюлманка, предупреждава, че дауата на радикалните ислямисти не е просто „споделяне на вяра“. Целта ѝ е да наложи шериата върху обществото и да замени политическите институции на свободната държава.

Тук е двойният стандарт. Рим казва на християните да мълчат, докато друга религия използва стадиони, за да призовава. Евангелските църкви, които също не смеят да спорят, не са по-добри.

В Индия милиони далите са излезли от трихилядолетната кастова система, защото мисионери са им проповядвали. В ислямския свят милиони са чули за Христос, защото някой не е „просто чакал“. Павел казва, че е принуден да благовества и горко му, ако не го прави.

Шриланският богослов Д. Т. Найлс определя евангелизацията така: един просяк казва на друг просяк къде да намери хляб. Това не е агресия. Това е милост. Църква, която се срамува да посочи хляба, вече не вярва, че е гладна – или че Христос е хлябът.

Източник

Rev. Dr. Jules Gomes, Ideological Defense Institute, 29 септември 2026 г.